21 януари 2024

 Неусетно започна да се примиряваш.

С първите премълчани думи, с мазохистичната наклонност да боли, с незрялото отношение към живота и болезнената липса на близост. Изчезваш, впиваш се и заживяваш там.
Понякога е хубаво, понякога е сиво, прекрасно, баланс е.Най-силно е времето, когато нищо от това няма значение. Апатия, безразличие, една заучена игра на ежедневие. Без поглед напред, загърбени, забравени мечти.
Какъв е процентът на програмираните от обкръжението си хора, влизащи в това описание?
Животът е силен, колкото цяла Вселена.
Не трае, показва, подбутва...
Интуиция, смелост, вяра и всичко е възможно...
Лети...

  понякога бях толкова сама години ден и нощ да дишам ме болеше нямах нужда напасвах се изстивах бавно в тишина от сивотата ме гореше в сту...