Познаваше някога човек от една порода хора, пак човеци, застинали в дълбока изначална липса.

Ловец с чар, прикрит зад срамежливост, скрит поглед, търсещ пролуки в раняваната и душа.

Обгрижвани, обичани, обожавани.

Илюзията за голямото О с повторения затвърждаваше погрешното схващане за значението му.

Неосъзнато е. Вярвашe.

Обещания.

Мрежата на О се разпростира в последващия житейски епизод.

Очакване.

Обичане.

Отричане.

Обрат.

Отпор.

Отражение.

Обвинение.

До тук беше с О – то.

Всъщност познаваше друг човек.

Из „Джобче със сенки"

Нидерландия, Севенум 28/12/2022