Понякога пътищата ни се разделят,

вратите са тежки,

атаките болезнени,

а ние сме последни на човешките си сили...

И не разбираме.

Как сложно се създаваме...

И търсим, оправдаваме,

търпим до болка, скрити

в ъглите на душите...

И световете разрушаваме...

За да изникне от пръстта -

Едничка...

Любовта...

Незнайна, явна, силна...

/Един без друг/

Наивна

Красива, честна, смела...

Ръцете ни оплела...

Сърцата и очите...

И дишането във гърдите.

Един без друг сме,

за да има...

Любов с друго име...

Да сочи към звездите,

във времето разлята,

с усмивка в очите

и вяра осъзната...

Луната и ще бъде Слънце...

А Слънцето - Венера...

Аз вярвам, че те има...

09/2020