Беше само едно малко момиче

в пораснало тяло на млада жена,

която не знае как да обича,

която върви и се лута сама.

И никак не вярваща, че повече може

в животът тъй страшен и зъл,

се влюби в горския принц

и понесе се в приказка бяла.

Каляска

Картофи

Наздравичен звън

Мечтаеше силно и цветно,

с картини в очите

и следваше своя любим.

Забрави коя е,

мечтите потънаха,

но беше щастлива,

живееше в сън.

Изминаха много лета,

върли зими,

бушуващи, зли ветрове.

Тя вярваше.

Търсеше.

Искаше.

След своите стъпки откри

празнота

и далечния бряг

на събудена детска мечта.

Да пътува, да бъде...

А детето в нея живееше

в очите на двете слънца

озаряващи дните и.

И в себе си, дълбоко в гръдта,

тя намери момичето,

самичко останало

в някакъв ден в младостта.

Прегърна се,

имаше нужда от себе си.

Малка голяма жена.