Поучих се от миналото
и вече не живея там
Приключих с многоточията
Светът е толкова голям
На точката на края
Понякога забравям си усмивката
в джобчето със сенки,
препуска ми душата
в черно - бели ленти
Прегръщам се
На рамото ми топло
усещам пулса на детето,
с поглед вперен в небето
и мека светлина в сърцето
А моето пораснало сърце
живее в още две
Началото след точката започва
