Ти затвори очите си,

когато облечена с вяра

в безкрая

станах Твоя...

И повече не ме видя...

С мълчанието ми

откраднах цветния си свят,

загубих чувството на свобода.

Събуждах се до теб,

обичана, събличана,

сънувах птици без крила...

И грешката е моя...

Не тръгнах да се боря...

Обичах теб и гъстата мъгла.

И беше лесно, светло,

после сиво, чак до мрак...

И пак повтаряше се кръговрата...

през щастие...

до пълен крах.

Надявах се и вярвах дълго,

че нещо живо

със страст ще избуи,

ще се роди

и после пак потъвах

в реките от сълзи,

за да го напоя...

Затварях се в болката.

А теб те нямаше...

Там бях сама...

Не търся изкупление...

И няма място за вина...

Сега съм пълна с вяра

в себе си...

и в своите забравени мечти,

вървя, не се обръщам...

Без болка, няма раждане...нали?

18/12/2020

#darkestdays