Най-сетне на път е да свърши годината,
която не успя да прекърши
духа останал без сила на жената,
която решила е...
да се бори доброто да бъде...

Вярвам в себе си, в силата,
в добрината на този до мен...

...а за из път ще си взема частица
от най-истинската и свята любов,
да ме топли в годината светла...
за останалото помислил е Бог...

А някога изливах страховете си 

на бели листи, 

Скрити в шкафа -

пожълтели вече ги намирам

и с усмивка в очите 

спомени попивам...

И все едно било е вчера,

в трепети омайни и погледи потайни

изгрявало е всяко утро.

Съдбите ни били са смели

и воините в нас безстрашни...

С глава напред във всяка битка

прогонвали сме облаците прашни...

Сега...

Сега те пиша...

Усмихвам се и дишам... 

 Това е върховната прошка – когато простите на себе си.Проявете сила и простете на себе си за всичко, което сте направили в живота си.

"Умението да обичаш - Толтекска книга на мъдростта", Дон Мигел Руис



Грешките ни, те ни правят хора...
В погледа на силния човек 
искри онази светлина,
която ни извежда
и мисълта гори,
а ти...

Ти откриваш себе си...

Събаряш тухлената си стена...
и спираш да раняваш...
В сърцето вярата усещаш,
силата на любовта,
и си прощаваш...

Не - истински не може да обичаш...

И колкото и пъти да се вричаш,

и думи нежни да изричаш,

и времето в изгубено да се превръща,

и споменът за друго да се връща...

Любовта я има там, където,

дори заровено в пепелни цветя сърцето,

готово е да те последва в мрака...

Даряваща ръка подава...

И пак сте двама...пак сте двама...

Любов, но истинска, не се погубва лесно...

Топлината на очите ти e
сляла мед и шоколад в едно,
а моите очи в тревата е разляла
с есенни листа и утринни лъчи.

Обичам те - ми казваш тихо,
почти не чувам думите с глас,
но вътре в сърцето си го зная...
Живееш всеки миг и ден за нас...

Обичам те - ти казвам смело,
поглеждаш ме - аз зная как...
Усмивката, която не забравя.
Прегръдката, която дава знак.

Обсебваща любов кому е нужна...
На всяка дума или мисъл
излезли от душата без тревога...
един да всява и да търси смисъл...

Не, дяволско е, грешно...
Може би в началото погрешно
смятана за романтична...
тя...тази тъй наричана любов...
е смислово себична...

А чувството за нещо истинско
измамно мускула терзае...
Сърцето шантави игри играе...
 

Такива-някакви

Страхливите и слабите,
те всъщност са еднакви...
нуждаят се от спомени,
в тях тайно да поглеждат...
да се усмихват тъжно
и с никаква надежда
да бродят в настоящето...