А някога изливах страховете си
на бели листи,
Скрити в шкафа -
пожълтели вече ги намирам
и с усмивка в очите
спомени попивам...
И все едно било е вчера,
в трепети омайни и погледи потайни
изгрявало е всяко утро.
Съдбите ни били са смели
и воините в нас безстрашни...
С глава напред във всяка битка
прогонвали сме облаците прашни...
Сега...
Сега те пиша...
Усмихвам се и дишам...
