Това е върховната прошка – когато простите на себе си.Проявете сила и
простете на себе си за всичко, което сте направили в живота си.
"Умението да обичаш - Толтекска книга на мъдростта", Дон Мигел Руис
Грешките ни, те ни правят хора...
В погледа на силния човек
искри онази светлина,
която ни извежда
и мисълта гори,
а ти...
Ти откриваш себе си...
Събаряш тухлената си стена...
и спираш да раняваш...
В сърцето вярата усещаш,
силата на любовта,
и си прощаваш...
-
Има свързаност, има сила, невидима нишка между действията ни...неосъзната, неизбежна, неочаквана... Действията ни от миналото последствия ...
-
Пясъчни замъци, смели мечти, мислени изгреви в солени води. Знойни крайбрежия, лунни пейзажи, колко обичам те, липсваш ми даже ... -
Старата къща на дядо и баба...плаче ми се като си спомням...колко хубаво беше, колко спомени нахлуват в главата ми...от щастие ми се плаче.....
-
Освободена... От мисли и думи неясни събития, хора безгласни... Прощавам на себе си грешките, съдбовните, но и човешките... Без... -
Опитвам, отлагам, по ред и по два .................................... не идва римата сама. Опитвам тема да намеря. Изливането му...