понякога бях толкова сама
години
ден и нощ
в студа на липсите
дъжда отмиваше сълзите
а маската на най-щастливата жена
учтиво на лицето ми стоеше
останах чиста от илюзии
изгубих пътища
и хора
и следи
изгубих се в в неистини
пълзях на колене
изправях се
във вяра се облякох
без лъжи
очакванията изоставих
не усетих как
но спря да ме боли
събудих малкото момиченце
замръзнало в леден сън
научих се да слушам със сърцето
търсих
исках
и някак неусетно
тихо
сълзите се превърнаха в мечти
стъпвах леко
сбъдвах
цветно
животът ми се промени
потъвах и изплувах
дишах
просто дишах
излекувах се с добрина
откривам
уча се
летя
обичам
в тишина
28/05/2023
