Колко дълго се е подготвяла душата ми за този миг, колко

нощи ме е побутвала с различни знаци в безкрайно странните ми сънища, колко пъти съм отричала, борила, бягала...бягала съм от себе си...

Трудно е да осъзнаеш, че щастието ти зависи само и единствено от теб...

Зависим илюзорно от понятия, от хора, от събития...

Оставаме в отношения, които не са наши, изтръпваме при мисълта за промяна...единствения възможен път напред ни се струва стръмен и смъртно опасен.

Страха е по-силен от идеята да направим крачка, застинали удобно в коловоза, пътуваме насън в мечтите си, потънали дълбоко в онзи миг преди събуждане.Оставаме в съня...

Вярваш ли, че можеш да се събудиш от илюзията за безкрайност?

Вярваш ли, че можеш да родиш и опитомиш новото и с него да създадеш своя, лична принадлежност?

Аз повярвах...създавам себе си...