Разкъсана е моята душа
от бледи струи светлина,
вибриращи в реалност чужда,
която бавно ме събужда
от чудния, неземен рай
с красиво - тъмен, нежен край
и глупаво начало на деня,
през който побеждаваше съня,
умората и чувството човешко,
за нова, по-жестока грешка.
Но грешка бе, че в грешката повярвах,
отчаяно за нея се разкайвах,
за теб, за истинските хора,
за нощното небе над двора,
за неизвестността, която ме обгърна,
когато дяволската лапа ме прегърна...
За всичко бе ми тъжно до небето,
което падна с трясък на сърцето,
разбито с неземна сила
и тръпнещо за твоята закрила...
...стопи се и догони мрака...
На крайна гара спира влака,
без път, остават три посоки,
но летвите им твърде са високи,
за волята и силата ми днес,
подложени на нервен стрес...
Аз бягам и те търся с мисълта,
но свършва всичко
и пропадам в пропаста.
08.06.1998г
