...А времето бързо отлита....за миг...
Откриват се пътища нови, земи.
Сълзи по нещастни лица молят за вик.
Небето разкъсано, огнено, се гневи...
И няма ги старите...старите...
спомени останали на дъно в яма,
забравени някъде са мечтите,
потънали в забрава...Няма...
Няма амбиция, няма надежда.
Отминали в мрака, загубени дни.
Голямата черна сянка седи и нарежда
на объркани сенки, като млади сърни.
Монотонно протича живота, еднакво,
без умисъл, без желание,без страх,
и всичко е толкова...Да, еднакво...
Всичко е тъмна душа, мръсотия и прах...
22.01.1996
