Разбирам се с всяка шарена илюзия
и без да мога, без да имам време,
се спускам начертано криво
със своята стихия
към мисълта, посипана с пихтия.
И вечер късно в стената мека
откривам ги наново тях в очите си...
разбити късчета от ананасов плод,
и скрили се в един забравен, тъмен вход
нашепват на душите си:
- Ще бъдем с вас до края...
- Кой?
- На светлината - отговаря свой.
...Преплетохме в обръча съдбите си...
19.05.1998г
