Излизам в студената сутрин
и бавно, безмълвно вървя,
минавам край пейката в парка,
поглеждам със скрита тъга...
Очаквам пак там да те видя,
на нашата пейка, жадуващ за мен...
В жужащата вечер с усмивки изпълнена,
не спирам да мисля за ден...
Откривам се в теб, в съня ни,
във силните ти, топли ръце,
в целувките сладки, и в думите,
да...и в думите неизречени
пред синьото, бурно море...
Сънувам...
В тишината на безмълвна нощ...
-
Има свързаност, има сила, невидима нишка между действията ни...неосъзната, неизбежна, неочаквана... Действията ни от миналото последствия ...
-
Пясъчни замъци, смели мечти, мислени изгреви в солени води. Знойни крайбрежия, лунни пейзажи, колко обичам те, липсваш ми даже ... -
Старата къща на дядо и баба...плаче ми се като си спомням...колко хубаво беше, колко спомени нахлуват в главата ми...от щастие ми се плаче.....
-
Освободена... От мисли и думи неясни събития, хора безгласни... Прощавам на себе си грешките, съдбовните, но и човешките... Без... -
Опитвам, отлагам, по ред и по два .................................... не идва римата сама. Опитвам тема да намеря. Изливането му...