12 септември 2012

Сънища наяве

Свещ - пламъкът и ме погали.
Нощ - звездите и се скриха в мъгла.
Горещо чувство в мен разпали,
обхвана ме отдавна сдържана тъга.

В искрите - бягащите мисли скрити.
Луната - тайнствено забулена жена,
летящи скални късове разбити
от препускащата в галоп съдба...

09.04.1996г

  понякога бях толкова сама години ден и нощ да дишам ме болеше нямах нужда напасвах се изстивах бавно в тишина от сивотата ме гореше в сту...