И тихата уличка в моя Бургас
превърна се в грапаво сметище,
чакъл и сиви постройки в анфаз
ме гледат със странно насмешище.
Само тъжният бор, поизсъхнала слива
и стария смърч - великан,
смело чакат смърта си...
И никой не ще е от слънце огрян...
10.2001г
