Болка, радост, прозрачен порой от сълзи,
картина размазана нахлува в мен,
пристъпва към прага на душата, пълзи,
сълзите отключват решетките на взетите в плен.
Измъкват се трудно,
всъщност не правят усилия,
остава бъркотията по прашния път.
И пита ли някой(за нея)?
Боли ли я?
Как разбира на думите тя страшния съд?
Хаос обсебил е целият свят озверен,
тръпне под своята броня - небето - дъжда,
и думи, съвети на език развален,
пропуска и ги захвърля в калта...
21.03.1996г
