Пръстенът изпълни малкото желание.Бях сигурна, че той е направил всичко.Лежах неподвижно на трипластовото легло, не усещах вдлъбнатините под тялото си, не чувах вятъра,а той си говореше с листата, дори убиваше някои от тях, защото не бяха съгласни с неговите мисли, и те падаха някъде по влажната земя, не виждах...Всъщност виждах доста изкривенo през стъклено- влажните топки в очите си, те се стичаха безшумно по прокарани вече пътеки и осоляваха лицето ми.Книга подпираше безчувствените ми ръце.И те не бяха оцелели при сковаването на тялото ми.
Инстинкта за самосъхранеие трябваше да ги задвижи, ако някой дойде, да скрият лицето ми зад параван - книга и то да стане ежедневно - каменно.Не исках дa ме виждат слаба, изтръпнaла, скована...
Мозъкът ми работеше на слаби обороти, просветване имах за секунда, може би повече или по-малко.В този откъслек от време го видях.Стоеше неподвижен на безименния пръст на лявата ръка.Наложих си да раздвижа обтегнатите мускули, усетих неудобното легло под тялото си, чух, че листата не просто не са съгласни с вятъра, а умират в полет заради мен...Говорили сa ми дълго време, преди да ги чуя...Разказаха ми за вълшебството, което нося на лявата си ръка.Пръстенът си беше там - толкова детски вълшебен, поел в себе си цяло море от мечти и желания, просто трябваше да повярвам и да го завъртя.
В този миг вярвах, изцяло му вярвах, гмурнах се в дълбоките зелени мечти и си избрах едно мъничко желание, което за мен точно тогава значеше много.Не съм алчна.Само това ми трябваше, за да възвърна жизнеността на тялото си, здравето на ума и другия блясък в очите - силния, поглъщащия.
Исках да те видя...
Почти инстиктивно го завъртях...Бях повярвала, но не мислех за това.След извършването на магията мислите ми се понесоха в друга посока.Не вярвах, че съм повярвала.
Случи се, може би в онова неопределено време, когато загубих част от себе си в пространството...
Забравих го...И се случи...
23.06.1999г
