не виждах колко е различна
онази вътре в мен от масата жени
не знаех колко може да обича
не исках пак да я боли
и тя се скри
събра си в шепите ума
пристегна зад корсет сърцето
остана в съня
забравих я
усети ли как
бавно се събуди
и засия с очи
отнесен поглед
право към звездите
невидими за никой през деня
тя срещна своя Малък принц в небето
и тихо оживя
бодлива роза, шапка
няколко овци
една лисица и безброй луни
