Бях силна за всички,

ненужно добра,

въвличах се в древни тревоги,

отдавах душа,

лекувах с усмивки,

раздавах слънца,

в тъмното бродих

на чужди лица...

Разбивах илюзии,

препъвах се скришно,

намирах в безкрая звезди...

Обичах клинично,

събуждах емоции,

Притварях с умора очи...

Затворих ги,

миг предпоследен

преди окончателен мир...

Отново се влюбих

в живота прекрасен,

разкъсах оловен синджир...

Усетих се,

себе си,

свята...

Едничка на целия свят...

Обичам небето,

земята...

Обичам...

Да бъда...

Човек...