Колко нощи оставах сама,
свита в гнездото на себе си...
Колко останки, тъга и тъма...
Колко пъти отказвах сама
за да не те нараня...
и твоите болки извиращи
с търсена обич превързвах...
Аз се лекувах сама
с повторения...
Изтривах в душата си спомени.
Създавах различни нюанси.
Намерих се в себе си.
07/2020 Бургас