Колко време бягах от себе си?
Затварях врата след врата.
Ранявах се, борих се, следвах те.
Загубих се в чужда съдба.
събирах трошички из път,
обичах те,
сливах се,
свивах се...
Изчезна сърцето без плът...
Обсипах се с вярване...
Жадна за повече...
Намерих си лична звезда...
Споделих ти открито за болката
в тази любовна игра...
След всички красиви моменти
на обич в добра светлина,
далеч в хоризонта пред мен
изплува огромна тъга...
Мълчание, отнесено с вятъра...
Измита в морето сълза...
Отминало в минало утре...
Изтляла в сърцето искра...
Живот на порастване...учене...
Открития, смели мечти...
Повярвах, че мога да дишам
без хриле под водата...
Отворих очи...
Събудих се...
Пъстроока...
С буйни коси...
Урок ненаучен научих.
Как да бъда цяла...
Сама...
Без да боли...
24.09.2020
