Изгубени в превода

срещаме думите

на изоставени в шкафа мечти,

хвърчащи със списъци листи

за бъдещи някъде дни...

Излязох от покоя на чувствата,

от навика, мътен застой...

Засилих се...

Скок в неизвестното...

Доза смелост...

Животът е мой!

Разтворих се в синьото...

Вдишвам дъха си...

Колко малко е нужно...

Сега...

Цяла съм,

необятна вселена...

Не парченце от пъзел,

не парченце от чужда съдба...