Преди година време

душата ми към неизвестното се осмели...

Отминалото не забрави,

посоката смени...

Днес ми попадна,

/не вярвам на случайности отдавна/

синхронично мислещ индивид

който с прости думички ми каза:

Тъмната и светлата страна

са все един и същи път.

В мрака го минаваш дваж -

надолу стремглаво до сблъсък

и после нагоре към върха...

Душата ми удари твърдостта на дъното

разби се на частици звезден прах...

И в тъмното събудена от себе си

пое към бъдещето си без страх...