Отлагах във времето дълго,

отричах, потулвах мечти.

Съгласявах се с малки надежди

за бъдещи някога дни...

И трупах умора на чувства,

събуждах се празна, с очи

впити до болка в утрото

и в залеза, който не ми подари...

Сърцето си във тишина облякох.

Загубвах се в бури и мъгли.

Оставих вярата в живота да ме води

към моя слънчев път...

Мълчанието ми е гребен на вълна,

която бурно се разби...

Свободна съм...

............................

31/07/2020