Няма да ме убият дните и нощите,
напоени с море от сълзи...
Няма да потъна,
ще изпия и калта от дъното,
сърцето ми на болката ще издържи.
моят тъжен поглед запомни...
Не нося повече вина,
уроците научих...
Пусни ме,
за да се освободиш и ти...
След залеза,
на който не присъстваш,
усмивката ми,
слънчевата,
ще изгрее
и отново ще блести...