понякога бях толкова сама

години

ден и нощ

да дишам ме болеше

нямах нужда

напасвах се

изстивах бавно в тишина

от сивотата ме гореше

в студа на липсите

дъжда отмиваше сълзите

а маската на най-щастливата жена

учтиво на лицето ми стоеше

останах чиста от илюзии

изгубих пътища

и хора

и следи

изгубих се в в неистини

пълзях на колене

изправях се

във вяра се облякох

без лъжи

очакванията изоставих

не усетих как

но спря да ме боли

събудих малкото момиченце

замръзнало в леден сън

научих се да слушам със сърцето

търсих

исках

и някак неусетно

тихо

сълзите се превърнаха в мечти

стъпвах леко

сбъдвах

цветно

животът ми се промени

потъвах и изплувах

дишах

просто дишах

излекувах се с добрина

откривам

уча се

летя

обичам

в тишина

28/05/2023

 Eй такава ми е душата ми, цветна.

И след бурите,

до дъно изпита, изгрявам.

Движа се, чувствам,

живота е шарен,

дерзая,

понякога падам,

и обич раздавам,

не търся в замяна,

а само мечтая

и сбъдвам

изгубени преводи

в морето на времето.

Т.

Грузия 2023

 опитах се да си изрежа чувствата

душата си в камък да превърна

гротескно е, не се получи

опитах се да се прегърна

ръцете ми не стигнаха за всичките ми буйства

за всяко наслоено късче на отхвърляне

за всичките изплакани неистини

за изкривеното обичане

за липсата на вяра

за сляпото отричане

за всичките илюзии

отминали товари

и вечното заричане

погалих се с истини

погледнах се в очите

от дълбините тъмни

изтекоха водите

солени и прозрачни

отпуснах се в ръцете ти

с искреност стопяваш ледовете ми

T.

02/2023

 Изпусна.

Дълбоко задържания до състояние на полуживост въздух излезе с тътен.

Джобчето се скъса от натежалите сенки, които носеше. Първо пусна бримка, после две. В тъмното проникна светлина,. Сенчиците започнаха процес на себеоткриване. Тежестите, плътно прилепнали в тъмнината се превърнаха в криле.

Научи се да изразява гнева си, приключи с подтискането на емоциите. Тялото и се промени, погледа се избистри, започна отново да се усмихва спонтанно.

Защо

Защо

Защо

Хиляди въпроси

Няма нужда от опрощение, това е измислица на хората. Благодарност! Времето съществува , за да се оглеждаме в него и да свързваме точици в личния си свят. Моменти на вълнение, рязко пропадане и плавно издигане, полети в неизвестното, искряща радост и блещукаща любов.

Погледни я в очите

Времето дойде да счупим

стъклената си невинност

и да поведем душите си напред.

Из "Джобче със сенки"

***

Случайно или не "Джобчето" се скъса днес.

Честита Нова година, мили хора!

01/01/2023

 Познаваше някога човек от една порода хора, пак човеци, застинали в дълбока изначална липса.

Ловец с чар, прикрит зад срамежливост, скрит поглед, търсещ пролуки в раняваната и душа.

Обгрижвани, обичани, обожавани.

Илюзията за голямото О с повторения затвърждаваше погрешното схващане за значението му.

Неосъзнато е. Вярвашe.

Обещания.

Мрежата на О се разпростира в последващия житейски епизод.

Очакване.

Обичане.

Отричане.

Обрат.

Отпор.

Отражение.

Обвинение.

До тук беше с О – то.

Всъщност познаваше друг човек.

Из „Джобче със сенки"

Нидерландия, Севенум 28/12/2022

 След едно дълго и обсебващо я в последните си сили „обичам те“ тя спря да дава обяснения за същото. Умори се от признания. Не знаеше какво е живяла, знаеше, че е било истинско - някога. Поне така вярваше.

Толкова.

Само чувстваше, това беше най-доброто на което е способна в този етап от себе си. Без обещания, без думи, излишъци от неистини в нечия глава.

Сърцето и сияе, болката от разрушенията потъва в почвата на бъдещето. Никнат бурени, задушаващи плевели се извиват в танц.

Играе между огъня и леда.

Избира да се превърне във вода, да напои земята с мечтите си.

Винаги го е можела, в някои глухи периоди, не чуваща собствения си вик, е сяла жив плет в своята градина.

Опитности.

Само чувстваше.

Понякога си мислеше за хилядите несподелени души, обрекли се на определения. Колко е силно осъзнаването, че си един единствен на този свят. Ти сееш и раждаш настоящето си. Няма друг.

Споделяме се без определения.

По залез.

Бeз думи.

Смисъла е да чувстваш настоящето си.

Интимността е на друго измерение.

Онази интимност да си усещате мислите.

Да се докосвате от разстояние.

Бурени пробиват понякога, ако леда е твърде много и скове семенцата на мечтите и.

Слънцето е високо.

В сърцето и е огъня. В душата леда.

Синтез.

Из "Джобче със сенки"

08/12/2022 Белгия, Хаутхален

 Поучих се от миналото

и вече не живея там

Приключих с многоточията

Светът е толкова голям

На точката на края

туптя и шарено мечтая

Понякога забравям си усмивката

в джобчето със сенки,

препуска ми душата

в черно - бели ленти

Прегръщам се

На рамото ми топло

усещам пулса на детето,

с поглед вперен в небето

и мека светлина в сърцето

А моето пораснало сърце

живее в още две

Началото след точката започва

 Беше само едно малко момиче

в пораснало тяло на млада жена,

която не знае как да обича,

която върви и се лута сама.

И никак не вярваща, че повече може

в животът тъй страшен и зъл,

се влюби в горския принц

и понесе се в приказка бяла.

Каляска

Картофи

Наздравичен звън

Мечтаеше силно и цветно,

с картини в очите

и следваше своя любим.

Забрави коя е,

мечтите потънаха,

но беше щастлива,

живееше в сън.

Изминаха много лета,

върли зими,

бушуващи, зли ветрове.

Тя вярваше.

Търсеше.

Искаше.

След своите стъпки откри

празнота

и далечния бряг

на събудена детска мечта.

Да пътува, да бъде...

А детето в нея живееше

в очите на двете слънца

озаряващи дните и.

И в себе си, дълбоко в гръдта,

тя намери момичето,

самичко останало

в някакъв ден в младостта.

Прегърна се,

имаше нужда от себе си.

Малка голяма жена.

 някога вярвах на думи

без които не можех

и вярвах в ехото

на минали болки

днес не вярвам в "обичам те"

днес вярвам в себе си

и вярвам в тебе

докосвам света помежду ни

и ти ме докосваш

съвсем по човешки

с всичките грешки

свободна да дишам

от цялото наше

 Кога се научи да падаш?

Заровен дълбоко в калта

кога се изправи последно

и вдигна нагоре глава?

Кога се събуди?

Кога те боля?

Кога плака със сълзи

и търси с пресъхнали устни вода?

Кога каза не за последно?

Кога те усмихна дъжда?

Ти помниш ли вчера,

събуден,

какво първо видя?

Усети ли тялото,

вдишвайки жадно живота?

Какво ти усмихна деня?

Къде си остави душата?

Подаде ли на някой ръка?

Въпроси, въпроси...

Пусни мисълта

и повярвай...