Когато спреш да забелязваш малките промени

и красотата в стрък трева...

Когато не рискуваш да загубиш 

сигурността фалшива в любовта...

Тогава нишката прекъсва,

болезнено отплита се въже...

Ръцете ни не се прегръщат,

превързват рани на дете.

Когато самотата не е бреме,

а времето ти за осмисляне и свобода...

Когато позволиш на себе си да бъдеш

отделен в цялото и цялото в една сълза...

Спокойствие и мир да те залее.

Товарът пада с любовта...

Тогава може би ще си готов да даваш

това, което търсиш в света...

Огледални проекции

душата ни носи...