10 юни 2020

Срещнах я - жена в черно,
в траур пресен, с гръб сломен,
излъчване на пустота и вечност,
а погледа и лек, смирен.
Приела неизбежното с усмивка мека,
ми преподаде мълчалив урок -
Жената, тялото, човека,
не са до гроб, не са до гроб...
Душата тук е, чувстваш ли?
Тя свети силно и изпраща ти любов...
Безмълвно, както срещнах я, се разделихме
и всеки своя път пое...
И слънцето по-ярко ще е утре
щом вярата в сърцата ни расте...

  понякога бях толкова сама години ден и нощ да дишам ме болеше нямах нужда напасвах се изстивах бавно в тишина от сивотата ме гореше в сту...