10 юни 2020

Годините са цифри на хартия...
А колко жив си определяш сам.
Да бъдеш е благословия...
Празнувам тихо в моя храм.

Жена на този свят съм се родила...
Момичето с опашките живее в мен,
с детето в сърцето си съм се спасила...
Откривам смисъла във всеки ден.

Четирсет ми звучеше прозаично...
А колко шансове си изтървал
от страх или от “има време?
А можеше ли повече да си живял?

Числата са, да ни събудят
за истинските, важните дела.
Мечти да преоткриваш, да живееш смело
за красотата свята на мига...

  понякога бях толкова сама години ден и нощ да дишам ме болеше нямах нужда напасвах се изстивах бавно в тишина от сивотата ме гореше в сту...