Обръщам страница.Какво?
Ами, пак търся старото в новите неща.
В новото не виждам капчица добро,
живеем си отново там - в мрак и нищета.
Панелните стени притискат ме.Какво?
Ами, ще ги нацапам с боя и кал,
дано така излея всичкото си зло
и всичката си уморителна печал...
Ще блъскам и ще чупя.И какво?
Разрушение настъпва на земята,
и няма вече градове, дори дърво.
Опустощена, празна е душата...
И вятърът прониква лесно.
Обрулено е вече всичко.Спи.
Едно листо от спомен е останало само,
но скоро от висене ще се умори...
25.12.1995
-
Има свързаност, има сила, невидима нишка между действията ни...неосъзната, неизбежна, неочаквана... Действията ни от миналото последствия ...
-
Пясъчни замъци, смели мечти, мислени изгреви в солени води. Знойни крайбрежия, лунни пейзажи, колко обичам те, липсваш ми даже ... -
Старата къща на дядо и баба...плаче ми се като си спомням...колко хубаво беше, колко спомени нахлуват в главата ми...от щастие ми се плаче.....
-
Освободена... От мисли и думи неясни събития, хора безгласни... Прощавам на себе си грешките, съдбовните, но и човешките... Без... -
Опитвам, отлагам, по ред и по два .................................... не идва римата сама. Опитвам тема да намеря. Изливането му...