бавничко пробива път в мен.
Тази мисъл дълго е кипяла
да се сбъдне някой зимен ден.
С бяла прашка, като зима бяла,
с камъчета - морски миди и звезди,
стрелям аз по бабата заспала,
отговорна за снега и нашите мечти.
Става тя, очи разтърква,
вижда мен - мъничкото дете,
в съня ми даже тази мисъл не помръква...
Искам аз и всички искат за подарък снежното небе.
29.12.1995
