Сълзите пречистват отровните мисли,
съзнавам умората,
зов за помощ
отправям без звук.
Бистри капки без памет потичат
и ме отнасят от тук.
Тежко пристъпвам в душата си,
бавно, със страх и тъга от това, което ще видя...
Но махвам с ръка.
Минало, вчерашно утро.
Бързо изтекла вода.
Няма завръщане в утрото,
всичко е само сега.

Всичко е само сега.
Всичко е само сега.

Вчера го няма, изписан бял лист...
Вчера, преди миг, сутринта...
Всичко това е отминало.
Всичко е само сега.