гали ме с мъничките си ръце
и едва
изрича “мамо,бичам те”
и ме нарича “сладка мама”
…имам най-прекрасното
дете…
Част от мен изчезна безвъзвратно…
влюбих се и заобичах пак,
молих се за нещо истинско
и го получих,
с цената на изгубения бряг…
Тя лежи до мен и се откривам
в чистата усмивка на детските очи,
в блясъка на думите и искрени
…и това боли…
Част от мен изчезна безвъзвратно,
друга се роди…
2011г
2011г
