Забравихме мечтите си,
отдадени на други цели,
загърбихме усмивките,
и сякаш тук сме, а не сме живели...
Изгубихме се...
Блясъка в очите ни и пролетния вятър,
желанията и игрите,
багрите в душите...
Къде отиде любовта ни....
и нишката кога се скъса...
Усмивката загуби ли се...
пътеката е къса...
А утрото е синьo
и може би ни носи светлина...
