след всичко, малка беше вечерта...
Прозрачна болка, на душа,
кислорода в мен унищожи...
За кратко, следваше нощта,
сама отново,малка,
неразбрала на бягащите думи смисъла,
добрала се до истинската същност на нещата...
Тъмнина закрили ме в студа,
забравила за всичко лошо и добра,
добра и бяла, но сама,
разкрилила се в мен бе любовта...
За кратко...Любовта изчезна,
(не завинаги обаче) и се скри
там някъде в това сърце дълбоко...
Умри!Хвърли се в таз дълбока бездна...
В ада на неистинска любов,
в ада на голямата измама,
(за която трябват само двама)
изоставен, но обичан, безжизнен и суров...
Остана на земята с тяло, без душа,
без болка, без омраза,
престорен на перваза,
забравил вечерта...
09.03.1996г
