***

    Когато на човек вече му е все едно какво се случва, цялото напрежение го напуска и той може сам да върви по пътя, който мисълта му посочи.
Тогава той вижда пълното безмислие от очертанията на света, превъплътил в себе си човешкото безсилие, за да поеме в обратната посока.
Отключил разума за промените настъпващи в реалността, забравил за спестеното неудобство, за естетически подбраните помисли, за поглъщащото човешката същност начало на Системата, за изгубването в тухления лабиринт на съществуването, човек намира себе си
...и своето напрегнато спокойствие....

19.09.1999г