10 юни 2020
Неизказаните думи
срещат тишина.
Блъскат се в стена от безразличие,
натрупан гняв и самота.
Неизплаканите сълзи, впити до болка в душата
загиват, преди да се родят
в наречен живот по съдбата.
Eла, събери се, открий си сърцето!
Тъмнината си до дъно освети...
В бездната откриваш тази част от себе си,
която спира те да бъдеш Ти...
понякога бях толкова сама години ден и нощ да дишам ме болеше нямах нужда напасвах се изстивах бавно в тишина от сивотата ме гореше в сту...
-
Има свързаност, има сила, невидима нишка между действията ни...неосъзната, неизбежна, неочаквана... Действията ни от миналото последствия ...
-
Пясъчни замъци, смели мечти, мислени изгреви в солени води. Знойни крайбрежия, лунни пейзажи, колко обичам те, липсваш ми даже ...
-
Старата къща на дядо и баба...плаче ми се като си спомням...колко хубаво беше, колко спомени нахлуват в главата ми...от щастие ми се плаче.....
-
Освободена... От мисли и думи неясни събития, хора безгласни... Прощавам на себе си грешките, съдбовните, но и човешките... Без...
-
Опитвам, отлагам, по ред и по два .................................... не идва римата сама. Опитвам тема да намеря. Изливането му...