Срещнах я - жена в черно,
в траур пресен, с гръб сломен,
излъчване на пустота и вечност,
а погледа и лек, смирен.
Приела неизбежното с усмивка мека,
ми преподаде мълчалив урок -
Жената, тялото, човека,
не са до гроб, не са до гроб...
Душата тук е, чувстваш ли?
Тя свети силно и изпраща ти любов...
Безмълвно, както срещнах я, се разделихме
и всеки своя път пое...
И слънцето по-ярко ще е утре
щом вярата в сърцата ни расте...
понякога бях толкова сама години ден и нощ да дишам ме болеше нямах нужда напасвах се изстивах бавно в тишина от сивотата ме гореше в сту...
-
Има свързаност, има сила, невидима нишка между действията ни...неосъзната, неизбежна, неочаквана... Действията ни от миналото последствия ...
-
Пясъчни замъци, смели мечти, мислени изгреви в солени води. Знойни крайбрежия, лунни пейзажи, колко обичам те, липсваш ми даже ...
-
Старата къща на дядо и баба...плаче ми се като си спомням...колко хубаво беше, колко спомени нахлуват в главата ми...от щастие ми се плаче.....
-
Освободена... От мисли и думи неясни събития, хора безгласни... Прощавам на себе си грешките, съдбовните, но и човешките... Без...
-
Опитвам, отлагам, по ред и по два .................................... не идва римата сама. Опитвам тема да намеря. Изливането му...