Когато спреш да забелязваш малките промени

и красотата в стрък трева...

Когато не рискуваш да загубиш 

сигурността фалшива в любовта...

Тогава нишката прекъсва,

болезнено отплита се въже...

Ръцете ни не се прегръщат,

превързват рани на дете.

Когато самотата не е бреме,

а времето ти за осмисляне и свобода...

Когато позволиш на себе си да бъдеш

отделен в цялото и цялото в една сълза...

Спокойствие и мир да те залее.

Товарът пада с любовта...

Тогава може би ще си готов да даваш

това, което търсиш в света...

Огледални проекции

душата ни носи...

В най-тихата част от деня,

когато остана напълно сама,
сънувам живота си в тъмното,
и вдишвам дълбоко света.

Пеперудени истини,
крехка душа...
Преобразувам  гъсеница
в живот с крила...

Виждам всекидневно малки действия в случайни хора, които ми показват накъде сочат стрелките.Огледални образи, в които да се разпозная и открия своя път...със сърцето и душата...

Поставянето на здравословни граници започва с откритието за това кой си и за какво си тук.

Осъзнаването веднага ме среща с други хора и ситуации и променената ми вътрешна реалност с външна изява.

Синхроничност...

Животът е прекрасен!

Жадувам...себе си...

Годините са цифри на хартия...

А колко жив си определяш сам.
Да бъдеш е благословия...
Празнувам тихо в моя храм.

Жена на този свят съм се родила...
Момичето с опашките живее в мен,
с детето в сърцето си съм се спасила...
Откривам смисъла във всеки ден.

Четирсет ми звучеше прозаично...
А колко шансове си изтървал
от страх или от “има време?
А можеше ли повече да си живял?

Числата са, да ни събудят
за истинските, важните дела.
Мечти да преоткриваш, да живееш смело
за красотата свята на мига...

Неизказаните думи
срещат тишина.

Блъскат се в стена от безразличие,
натрупан гняв и самота.

Неизплаканите сълзи, впити до болка в душата
загиват, преди да се родят
в наречен живот по съдбата.

Eла, събери се, открий си сърцето!
Тъмнината си до дъно освети...
В бездната откриваш тази част от себе си,
която спира те да бъдеш Ти...

Подарих си залез.
Подарих си го сама...
Защото мога и защото знам,
след всяка нощ събужда се деня.
Във всеки залез виждам нов живот...

Подарих си го сега...

                

                Променям се смело...

 

И вкопчена в стари илюзии,
зашити с конци в главата,
на вятъра давам сърцето си,
и тръгвам напред с душата...

Да ми разроши косата...
Да скъса овехтелите спомени
за нещо, което го няма...
Единство в действие с дума - промяна.

Приключвам със скритите дарби
и се изкарвам на светло...
Сънувам, обичайки себе си
с всичките тайни отметки.

Щастлива  - какво определя?
Да бъдеш е просто достатъчно.

Значима - за някой, за нещо...
Теб те има и тук си с причина...

Не в театър да влизаш в роля,
или да изискваш от друг...
Вярвам в себе си, в живота
и във всички пътища до тук...

Илюзии скъсани,
без страх от провал,
Вълната - частица от цял океан,
разплискана, лека, спокойна,
зараждаща буря поройна...

А капката в нея пак е вълна...
Океанът е капка с душа...

Не усещаш ли как се губим в безпредела...
В илюзии за притежание на време...
Остатъци от важност , тишина и тежест...
Как спрели сме да търсим красотата на всеки следващ миг,
оставили душата в плен на инструмента трескав ум,
заровена под овехтелите мечти да спи...
Поспри, върни се в битието си...
Подай на себе си ръка, не бързай, спри!
Откривай първо вярата в душата си
и простичко - бъди...

Срещнах я - жена в черно,

в траур пресен, с гръб сломен,
излъчване на пустота и вечност,
а погледа и лек, смирен.
Приела неизбежното с усмивка мека,
ми преподаде мълчалив урок -
Жената, тялото, човека,
не са до гроб, не са до гроб...
Душата тук е, чувстваш ли?
Тя свети силно и изпраща ти любов...
Безмълвно, както срещнах я, се разделихме
и всеки своя път пое...
И слънцето по-ярко ще е утре
щом вярата в сърцата ни расте...