Не е ли странно,
как времето и звуците променя,
които си изтръгвал от изчезващата си душа...
Безвремие е крайна мярка,
която те обрича на чужда власт и безгранична самота...
Не е ли времето
частица щастие от този миг, да, точно тук...
Сега - то ми е важно и желано,
сега - то ми показва, че съм друга...
от вчера по-различна, по-добра,
от егото откъсната,красива и желана,
обичана без суета...
А времето,
то времето все бърза,
отлита между пръстите ни без следа,
и ние сме единствено възможни
да го превърнем в смисъл и оставящо следа...
-
Има свързаност, има сила, невидима нишка между действията ни...неосъзната, неизбежна, неочаквана... Действията ни от миналото последствия ...
-
Пясъчни замъци, смели мечти, мислени изгреви в солени води. Знойни крайбрежия, лунни пейзажи, колко обичам те, липсваш ми даже ... -
Старата къща на дядо и баба...плаче ми се като си спомням...колко хубаво беше, колко спомени нахлуват в главата ми...от щастие ми се плаче.....
-
Освободена... От мисли и думи неясни събития, хора безгласни... Прощавам на себе си грешките, съдбовните, но и човешките... Без... -
Опитвам, отлагам, по ред и по два .................................... не идва римата сама. Опитвам тема да намеря. Изливането му...