13 ноември 2012
Светлината ни облива с любов...
С очите си ти казвам всичко,
сама загубена в теб обичам...
Намираш ме в зимните лъчи
на слънцето надвиснало над нас...
Покажи ми, покажи ми как...
Издири ме в тъмнината ми наивна,
дръж ме, здраво ме хвани ...
С любовта си пак ме просветли...
Прегърни ме, топло, както днес...
Задръж дланта ми, стискай...
До болка да усетя теб...и мен...
В едно, а празнично различни...
В дни, като прекрасното ни вчера,
за нас живей и смел бъди...
С мен е трудно, покажи ми пътя,
до мен върви,а аз ще прекося света
на утрешния ден...и там ще те обичам...
-
Има свързаност, има сила, невидима нишка между действията ни...неосъзната, неизбежна, неочаквана... Действията ни от миналото последствия ...
-
Пясъчни замъци, смели мечти, мислени изгреви в солени води. Знойни крайбрежия, лунни пейзажи, колко обичам те, липсваш ми даже ... -
Старата къща на дядо и баба...плаче ми се като си спомням...колко хубаво беше, колко спомени нахлуват в главата ми...от щастие ми се плаче.....
-
Освободена... От мисли и думи неясни събития, хора безгласни... Прощавам на себе си грешките, съдбовните, но и човешките... Без... -
Опитвам, отлагам, по ред и по два .................................... не идва римата сама. Опитвам тема да намеря. Изливането му...