Не е ли странно,
как времето и звуците променя,
които си изтръгвал от изчезващата си душа...
Безвремие е крайна мярка,
която те обрича на чужда власт и безгранична самота...

Не е ли времето
частица щастие от този миг, да, точно тук...
Сега - то ми е важно и желано,
сега - то ми показва, че съм друга...
от вчера по-различна, по-добра,
от егото откъсната,красива и желана,
обичана без суета...

А времето,
то времето все бърза,
отлита между пръстите ни без следа,
и ние сме единствено възможни
да го превърнем в смисъл и оставящо следа...

Светлината ни облива с любов...
С очите си ти казвам всичко,
сама загубена в теб обичам...
Намираш ме в зимните лъчи
на слънцето надвиснало над нас...
Покажи ми, покажи ми как...
Издири ме в тъмнината ми наивна,
дръж ме, здраво ме хвани ...
С любовта си пак ме просветли...
Прегърни ме, топло, както днес...
Задръж дланта ми, стискай...
До болка да усетя теб...и мен...
В едно, а празнично различни...
В дни, като прекрасното ни вчера,
за нас живей и смел бъди...
С мен е трудно, покажи ми пътя,
до мен върви,а аз ще прекося света
на утрешния ден...и там ще те обичам...

Билето(вълшебното)

Пропуснатите моменти лекуват...
Странно усещане за свобода,
за изгубено щастие(или намерено),
Лунна светлина над морската вода...
Пясъчни усмивки и раздели...
всичко някак суета...
Оценяваш миговете невидели(теб)
с восъчната нежност на изгубена душа...
Пропуснати моменти, но намерена съдба...
С вълшебно биле смесена е любовта...
Щастие струи от дълбините ни...
Ти и аз - във вечността...

Вечност

                        Събудих се усмихната в прегръдката ти топлa

денят на бавни обороти ме прие,

в обятията светли и високи.

безкрайност в щастието ме обзе...

Красиво е да бъдем

в мечтания обвити,

изплетени от вятъра,

луната и безброй звезди...

Нашепват за любов душите ни...

Миг на щастие, a цяла вечност...