Света ми променя се смело,
а здраво ме в примка държи,
в която се чувствам не себе си,
и погледът друг е,
и споменът за нещо различно, боли...

Светлината отеква в храма ми,
и той е наречен душа,
която на ден е обречена
да се моли, да бъде добра,
а нощем те търси в съня си...

Тишината се вдлъбва в сърцето,
а то е дълбоко...