Света ми променя се смело,
а здраво ме в примка държи,
в която се чувствам не себе си,
и погледът друг е,
и споменът за нещо различно, боли...
Светлината отеква в храма ми,
и той е наречен душа,
която на ден е обречена
да се моли, да бъде добра,
а нощем те търси в съня си...
Тишината се вдлъбва в сърцето,
а то е дълбоко...
-
Има свързаност, има сила, невидима нишка между действията ни...неосъзната, неизбежна, неочаквана... Действията ни от миналото последствия ...
-
Пясъчни замъци, смели мечти, мислени изгреви в солени води. Знойни крайбрежия, лунни пейзажи, колко обичам те, липсваш ми даже ... -
Старата къща на дядо и баба...плаче ми се като си спомням...колко хубаво беше, колко спомени нахлуват в главата ми...от щастие ми се плаче.....
-
Освободена... От мисли и думи неясни събития, хора безгласни... Прощавам на себе си грешките, съдбовните, но и човешките... Без... -
Опитвам, отлагам, по ред и по два .................................... не идва римата сама. Опитвам тема да намеря. Изливането му...