Човешки, заспали съдби
след хладната нощ на септември,
пътуват, изграждат сами
денят си...
Сънуват, как да се мислят за смели
и тайно, с чувства замрели
се гмурват в прохлада неясна,
пътеката дълга и тясна
ги води след знойното лято
на място напълно познато...
В капана на будния сън...
понякога бях толкова сама години ден и нощ да дишам ме болеше нямах нужда напасвах се изстивах бавно в тишина от сивотата ме гореше в сту...
-
Има свързаност, има сила, невидима нишка между действията ни...неосъзната, неизбежна, неочаквана... Действията ни от миналото последствия ...
-
Пясъчни замъци, смели мечти, мислени изгреви в солени води. Знойни крайбрежия, лунни пейзажи, колко обичам те, липсваш ми даже ...
-
Старата къща на дядо и баба...плаче ми се като си спомням...колко хубаво беше, колко спомени нахлуват в главата ми...от щастие ми се плаче.....
-
Освободена... От мисли и думи неясни събития, хора безгласни... Прощавам на себе си грешките, съдбовните, но и човешките... Без...
-
Опитвам, отлагам, по ред и по два .................................... не идва римата сама. Опитвам тема да намеря. Изливането му...