Зимата и първият сняг

Тръпка бяла, като ангел бяла,
бавничко пробива път в мен.
Тази мисъл дълго е кипяла
да се сбъдне някой зимен ден.

С бяла прашка, като зима бяла,
с камъчета - морски миди и звезди,
стрелям аз по бабата заспала,
отговорна за снега и нашите мечти.

Става тя, очи разтърква,
вижда мен - мъничкото дете,
в съня ми даже тази мисъл не помръква...
Искам аз и всички искат за подарък снежното небе.

29.12.1995

Накъде?

Обръщам страница.Какво?
Ами, пак търся старото в новите неща.
В новото не виждам капчица добро,
живеем си отново там - в мрак и нищета.

Панелните стени притискат ме.Какво?
Ами, ще ги нацапам с боя и кал,
дано така излея всичкото си зло
и всичката си уморителна печал...

Ще блъскам и ще чупя.И какво?
Разрушение настъпва на земята,
и няма вече градове, дори дърво.
Опустощена, празна е душата...

И вятърът прониква лесно.
Обрулено е вече всичко.Спи.
Едно листо от спомен е останало само,
но скоро от висене ще се умори...

25.12.1995

Тъга

Отритнат, недостоен за живота,
ням за глухите и бягащ от реалността,
не мъчи те ни болка, ни тревога,
живееш сам с капките роса...

Търкулва се сълза по бузата ти мека,
напълваш с бисери нощта,
а вятърът отронва суха вейка...
загубва се в блясъка на кръглата луна...

Парцал над теб е черното небе,
залепват миглите ти мокри,
спокойствие намираш в синьото море
и в пясъка, и в гларусите потни...

Те галят раните ти нежно,
кръвта засъхнала по бледото лице,
с камшика на съдбата бито, изстрадало, отхвърлено сърце...

15.11.1995

Кал...

Любов ли?Какво е това?
Една измислена, романтична игра.
Къде е?Къде ли се крие?
Някой ден неусетно ще ме надвие…

В мрежата здраво оплетена,
на чувствата вечни обречена…
Защо ли говоря така?
Та животът е само игра…

Бягам и силно крещя:
Животът е само игра!
Разберете, че всичко е кал…
Но никой не ме бе разбрал…

15.10.1995 г