На баба                                                                                              

Един живот отива си и друг заражда,
с искра го пали, дълго да гори...
От мисъл всичко живо се изгражда,
сега и утре ще боли,
ще има хора тъжни, просълзени
и да, това ще продължи...
Тя - болката е само преход
към стойностните, трудните дела
в живота как да се научим 
да бъдем хора, 
не тела...

Един живот изпълнен с доброта...
Една жена със своята съдба...
От вчера на небето е звезда...






 

Лилаво

Пясъчни замъци, смели мечти,

мислени изгреви в солени води.

Знойни крайбрежия, лунни пейзажи,

колко обичам те,

липсваш ми даже в дневните сънища,

в дългите нощи,

в морското синьо изгряло след дъжд...

Минзухарени истини...

Разбираш, нали?