Освободена...

От мисли и думи неясни

събития, хора безгласни...

Прощавам на себе си грешките,

съдбовните, но и човешките...

Без полет, няма падане,

без болка - осъзнаване...

Неясни връзки ни оплитат в ежедневните дела...

така загубени се лутаме...и търсим светлина...

А тайната (за мен открита)

се крие в това...

да не спираме да се обичаме

с онази светлина в очите

и лудост в смеха,

която преди толкова години

ни откри и ни събра...

Колко ти трябва, за да бъдеш съдба,
вяра и път на желание,
жаден за още изпускаш мига...
трябва и малко старание...
Влюбване, трепети, лилави стрели,
изгубване, падане...
мъка, сълзи...
и боли ли, боли...
Колко ти трябва, да обичаш до края...
заедно двама в ада и рая...
Многото малко е, а щастието се гради,
понякога изгнилата греда е трудно да се подмени...
И тук на помощ идва горе - редното старание...
Съдбата ти не е река с течение,
а мисъл и желание...

https://www.youtube.com/watch?v=9E6b3swbnWg