На баба                                                                                              

Един живот отива си и друг заражда,
с искра го пали, дълго да гори...
От мисъл всичко живо се изгражда,
сега и утре ще боли,
ще има хора тъжни, просълзени
и да, това ще продължи...
Тя - болката е само преход
към стойностните, трудните дела
в живота как да се научим 
да бъдем хора, 
не тела...

Един живот изпълнен с доброта...
Една жена със своята съдба...
От вчера на небето е звезда...






 

Лилаво

Пясъчни замъци, смели мечти,

мислени изгреви в солени води.

Знойни крайбрежия, лунни пейзажи,

колко обичам те,

липсваш ми даже в дневните сънища,

в дългите нощи,

в морското синьо изгряло след дъжд...

Минзухарени истини...

Разбираш, нали?

Добрините сгряват ти сърцето...
Нашепват - колко можеш, че си дал...

Приятелските воли и неволи
И хорските тегоби и съдби
са лични...и изчезват с времето...
Бъди човек, добър бъди...

Прости и награди с усмивка,
желанието за живот роди,
а по стръмната пътека
ръка подай и пръв върви.

Държим в ръцете си света,
в действията, в дневните ни мисли
създаваме, това, което е сега...

А колко тънък е леда...

Усилия, добри дела и мисли
ще ни запазят чисти...

Малки (сред)нощници

Опитвам, отлагам, по ред и по два

....................................

не идва римата сама.

Опитвам тема да намеря.

Изливането мудно е на мисълта.

...а искам с думи нежни да опиша,

каква за мен е любовта,

денят ни в притча най-красива

да впиша в цветната мечта...

Обичайки ще кажа само тихо -

без любовта ти цял живот ще пиша...

Отказвам се...

И дишам...

Аз искам да ОБИЧАМ...

 .........................................
А музата ми е един поет.

Освободена...

От мисли и думи неясни

събития, хора безгласни...

Прощавам на себе си грешките,

съдбовните, но и човешките...

Без полет, няма падане,

без болка - осъзнаване...

Неясни връзки ни оплитат в ежедневните дела...

така загубени се лутаме...и търсим светлина...

А тайната (за мен открита)

се крие в това...

да не спираме да се обичаме

с онази светлина в очите

и лудост в смеха,

която преди толкова години

ни откри и ни събра...

Колко ти трябва, за да бъдеш съдба,
вяра и път на желание,
жаден за още изпускаш мига...
трябва и малко старание...
Влюбване, трепети, лилави стрели,
изгубване, падане...
мъка, сълзи...
и боли ли, боли...
Колко ти трябва, да обичаш до края...
заедно двама в ада и рая...
Многото малко е, а щастието се гради,
понякога изгнилата греда е трудно да се подмени...
И тук на помощ идва горе - редното старание...
Съдбата ти не е река с течение,
а мисъл и желание...

https://www.youtube.com/watch?v=9E6b3swbnWg

Весело ми става на душата,   

слънчево и поетично,

с поглед срещна ли искрата - 

детските очи ми казват всичко.

Няма тайни неизречени,

няма скрити намерения,

думи в лъжи облечени - 

детските очи улавят всичко.

Малки стъкленички са събрали

свят различен и вълшебен,

детските очички замечтани са 

отвъд света реален и враждебен.